Увод
Светът около нас се променя не когато чакаме да мине времето, а когато правим разни неща. Такива, каквито са ни нужни и каквито смятаме за правилни. Правим с ръцете си, каквото е нужно, или поръчваме на друг да го направи, или го купуваме, вече направено.
Купуването става в магазин. Освен познатите малки магазини от квартала, има големи магазини - супермаркети или дори още по-големи - хипермаркети.
Развитието на интернет позволи на много фирми не само да качат много информация за предлаганите стоки на интернет страниците си, но и да започнат за продават автоматизирано, през интернет страниците си, те създадоха интернет магазини.
Интернет магазинът обаче, дори да има всичко необходимо, няма да направи нито една продажба, ако през него не минават хора. И не само трябва да минават оттам, но трябва това, което намерят да им стане интересно и то толкова, че да харесат продукт и да си купят. Така се появи "учението" - интернет маркетинг.
Магазинът в интернет, известен още като електронен магазин или онлайн магазин е средство за среща между търговец и купувачи но, купувача е там, където е, и предлаганото съдържание е пред него - на монитора или на екрана на смартфона. Кога ли телефоните се превърнаха в "смартфони"?
Купувачите са хора 😃а между хората има и други хора - измамници 😬. Усилията за въвеждане на ред при онлайн търговията и за ограничаване на възможностите един човек да се представя за друг (и да манипулира с чужди фондове) породиха традицията за въвеждане на криптирана (т.е. кодирана) връзка между сайта на търговеца и устройството на купувача, както и до въвеждането на правила за ...
защита на Личните данни на купувачите
Тези правила се описват в страници на онлайн-магазина, означавани като Общи условия за ползване и Политика за поверителност. Казана с повече думи, втората фраза означава "Политика за защита на личните данни на купувачите". За контрол на тези неща, в България има "Комисия за защита на личните данни", с интернет адрес www.cpdp.bg/ . На сайта има Правна рамка и от там са достъпни Закон за защита на личните данни, Наредба № 1 от 30.1.2013 г. за .... технически и организационни мерки ..., като и много други документи.
Формулирането и прилагането на Privacy Policy изглежда сложно и непосилно за обикновения човек, но казано накратко, фирмата - собственик на електронния магазин трябва да създаде "Инструкция с политика за защита на личните данни" и да попълни и подаде в комисията описания на използваните от нея "Регистри с лични данни".
В тази невероятна "бумащина" се открояват следните особености:
- Има различни категории лични данни на физическите лица.
- Лични данни за някого основно се събират с неговото съгласие.
- Събират се само такива данни, които са необходими за конкретна цел, като - интернет маркетинг или доставка на стока.
- Данните се съхраняват в подреден вид на място наричано регистър.
- Лицата, които боравят с тези регистри, трябва да пазят данните в тайна, т.е. да не ги разпространяват и да не ги използват неправомерно. Попълват декларация за това.
- Ако фирма започне да събира лични данни на хора без да е подала молба за това до комисията, или при неспазване на други "законови изисквания", подлежи на солени глоби.
- Съкратен вариант на тази политика трябва да е качен на сайта.
😰
