понеделник, 1 юни 2020 г.

Премина ли кризата с COVID-19 у нас?

Светът се променя непрекъснато и ние, хората, също се променяме. Вече на всички е известно, че от началото на 2020 година започна масовото разпространение на нова болест, COVID-19. Всички държави бяха принудени за предприемат спешни мерки:
  • Създаване на консултативни групи (щабове) от хора, работещи на уместни длъжности.
  • Информиране на населението за ситуацията.
  • Преструктуриране на здравната система с цел: 
- повече предпазни средства за лекарите
- въвеждане на мерки за предпазване на населението от болестта
- търсене на нови лекарства и ваксини
- подобрено търсене на заразени лица
- повече специалисти и лаборатории за проверка на здравното състояние
- увеличаване на броя на лекарите и отделенията в болниците, специално ангажирани с лечение на COVID-19
 
 Най-известните мерки са:
  • Ограничаване на разпространението чрез карантина
  • Задължително носене на маска при близък словесен контакт с непознати
  • Избягване на ръкостискане, прегръдки
  • Спазване на разстояние от поне 2 метра на публични места.
  • Често измиване на ръцете
  • Честа дезинфекция на повърхности
По-долу са представени данни за заболяемостта и смъртността в България и Германия за последните 2 месеца (Април и Май, 2020), на седмична база, с цел да се проследи и визуализира разпространението на болестта. Такава информация е от значение при вземането на адекватни политически решения.

1. Време на закъснение и относителна смъртност
Данните на Фиг. 1 са извлечени от официални доклади на СЗО [1], през 1 седмица, като първата седмица започва с отчет от 28 Март 2020 г. Диаграмата на новите установени случаи на заболяването COVID-19 в Германия, за 1 седмица за 1 милион население, е съпоставена с диаграмата за броя на смъртните случаи.     



Фиг. 1 Разпространение на COVID-19 в Германия. 
1-ви седмичен период започва от 21.III.2020. 

Вижда се, че кривата на новите случаи на заразяване има максимум през седмица № 2 (от 28.III), а кривата на смъртните случаи има подобен вид, но идва със закъснение малко над 2 седмици.  

Закъснението се дължи на факта, че едната диаграма отразява причина, а другата - последствие. Последствията винаги идват с малко закъснение, което в конкретния случай е средно 16 дни

По тази причина, обективно е да се изчислява относителната смъртност към избрана дата, като се дели на броя на заболелите към 16 или поне 14 дни по-раноЗа последните 8 седмици, средната относителна смъртност в Германия е 4.9% от броя на откритите случаи.

2. Разпространение на COVID-19 в България
Разпространението на заболяването през последните 8 седмици в България е показано на фиг. 2. Данните са извлечени от отчети на СЗО, като началната дата е 5 април. 


Фиг. 2 Разпространение на COVID-19 в България. 
1-ви седмичен период започва от 5 Април 2020. 

За последните 3 седмици се наблюдава ясно затихване на заболяемостта, въпреки постепенното освобождаване на ограничителните мерки. 

За последните 6 седмици, средната относителна смъртност в България е 6.2 % от броя на откритите случаи

3. Заключение
Използвани са избрани данни, публикувани на сайта на Световната здравна организация, които са анализирани със седмична стъпка. 
От данните за Германия се вижда, че там кризата затихва, като максималната заболяемост е била през седмицата 30 Март - 5 Април, а максималната смъртност е била две седмици по-късно. Втората диаграма изостава от първата с 16 дни
Когато относителната смъртност се пресмята спрямо броя на същата група хора, които са установени като заразени 14 дни по-рано, за Германия тя е средно 4.9% от броя на установените заразени с COVID-19. За последния седмичен период (24.V - 30.V), в Германия има 41 нови заболели за седмица за 1 милион население и 3.4 броя смъртни случаи на седмица за 1 милион население.


За България, числата са значително по-малки и това се характеризира и с по-големи колебания по диаграмите, Фиг.2. Висока заболяемост е имало от 3 до 5 седмица от изследвания период (20 Април - 10 Май). За последния седмичен период (25.V - 31.V) в България има 15 нови заболели за седмица за 1 милион население и 2.0 броя смъртни случаи на седмица за 1 милион население. 

Ясно е, че в България епидемиологичната вълна отминава. Ранно въведените ограничителни мерки са изпълнили своята роля и последствията от COVID-19 за нас са значително по-слаби отколкото за други държави. 

Теоретично, при продължаване на част от мерките за още месец, заразата би могла да изчезне напълно. На практика, поради разхлабване на ограничителните мерки, както и поради възможен пренос от други държави, вторична вълна е възможна.

Ежедневните изявления на Националния щаб за борба с коронавируса е уместно да бъдат заменени със седмични.   

Източници
[1] Световна здравна организация, https://www.who.int/emergencies/diseases/novel-coronavirus-2019/situation-reports/, посетен на 31.V.2020 и 1.VI.2020. 


Полезни връзки
1. Станете фейсбук приятел с автора: Румен Кръстев
2. Последвайте фейсбук страницата на Институт за хората и промените

вторник, 28 април 2020 г.

Разпространение на COVID-19 в България (4.2020)

Увод

От няколко месеца човечеството е подложено на неочаквано изпитание - разпространението на вирус, известен като COVID-19.

Тази статия няма за цел да прави цялостен анализ на ситуацията, нито да сравнява мерките, вземани в България с действията на Другите държави.

Целта е да се потърсят отговори на въпросите "Как се развива кризата в България?" и "Какво да правим по-нататък?".

Тези въпроси биха имали по-обективни отговори при разглеждане на няколко важни показателя, като
- брой на заразените с COVID-19,
- брой на смъртните случаи, дължащи се на COVID-19, 
- тяхното разпределение по възрасти и професии, 
- влияние на мерките върху икономиката (продажби, платени данъци, разходи за мерки),
- влияние върху трудовата заетост,
- влияние на мерките върху психиката и поведението на населението,
- и др.

Ние трябва да бъдем реалисти. Да се съобразяваме както с реалността, така и със своите желания и възможности.

По-долу, отговорът на въпроса за развитието на кризата в България се търси само от гледна точка на изменението във времето на броя на установените нови случаи на заразени с вируса COVID-19, защото този информация е публично достъпна.

Разпространение на COVID-19 в България. Данни и обсъждане

Всяка сутрин Националния щаб за борба с коронавируса съобщава данни по телевизията за установените нови случаи на заразени с COVID-19, както и други данни, характеризиращи кризата. Броят на всекидневно съобщаваните нови случаи за последните 4 седмици е показан на фиг.1. 
Фиг.1 
Колебанията са нещо обичайно. За да видим по-добре как се изменя ситуацията, може да се направи усредняване. След усредняване на три стойности е получена графиката на фиг. 2. Например, средния брой за ден № 4 е средноаритметичната стойност от данните за 3, 4 и 5 ден.   
Фиг.2
От фиг. 2 се вижда, че при 1, 3 и 4 седмица има ясно изразен максимум в средата на седмицата, и минимуми между седмиците. Това показва, че изводи за развитието на кризата е обосновано да се правят въз основа на данни за 1 седмица. 

Броят на установените заразени с COVID-19 за последните 4 седмици е показан на фиг. 3. Вижда се, че въведените ограничителни мерки са имали ефект и кривата има минимум през втората седмица. 
За 3-та седмица увеличението е 78%, а за 4-та седмица, увеличението е 80% спрямо предната.


Фиг. 3

От фиг. 2 се вижда, че максимумите се наблюдават в съобщения от четвъртък и съответно се отнасят за сряда. Ако предположим, че повишен брой контакти и заразявания има през първия почивен ден - събота, може да се определи времето до наблюдаваните максимуми:

  • 4 дни - от събота до сряда през следващата седмица;
  • 11 дни --/-- през по-следващата;
  • 18 дни --/-- през по-следващата седмица.

Установения по-горе срок от 11 дни съвпада със "срок от 11 дни от началото на заболяването до приемане в болница", посочен в статията [1].
Там също се казва, че срокът на възникване на затруднено дишане е 4 до 9 дни след началните симптоми. Ако предположим, че този срок съвпада с времето за приемане в болница,  това означава, че инкубационния период (когато не се наблюдават температура и кашлица) е около 2 - 7 дни.

Изводи


  1. Има седмични колебания в данните за броя на установените нови случаи на заразяване. Максимумът е в сряда (съобщения от четвъртък).
  2. Препоръчително е да се водят статистики, да се правят изводи и да се вземат решения въз основа на данни за седмични периоди.
  3. От момента на заразяване до момента на официално откриване има срок от около 11 дни.
  4. Тенденцията от последните две седмици, на нарастване на новите случаи с около 80% седмично вероятно ще се запази за следващите няколко седмици.
  5. Ако срокът от 11 дни е верен, наблюдавания пик през 4-та седмица (22-28 април) се дължи на срещи по Цветница (12 април) и ако има увеличение на срещите по Великден, това ще се види през тази седмица (от 27 април).

Заключение

Въпреки увеличаването на разпространението на COVID-19 и на пораженията от него, сега не може да се каже кога точно ще дойде пика на болестта. Може да се очаква поредица от вълни на нейното разпространение. През следващите няколко месеца болестта със сигурност ще бъде част от живота на хората. Икономиката не трябва да спира драстично. Както хората, така и властите ще трябва да се настроят за продължителна борба с вируса, както и за разумни условия на живот и работа, при тази криза.

Източници
[1] Fei Zhou*, Ting Yu*, Ronghui Du* et al. Clinical course and risk factors for mortality of adult inpatients with COVID-19 in Wuhan, China: a retrospective cohort study. Thelancet.com. Published online - March 9, 2020 https://doi.org/10.1016/S0140-6736(20)30566-3 (corrected on March 12, 2020)

понеделник, 16 март 2020 г.

Как да се предпазим от коронавирус

Резюме

Статията съдържа разбираема информация за болестта COVID-19 и препоръки за поведение на хората в условията на световна пандемия.

Увод


През последните няколко месеца човешкият свят драстично се промени заради появата и развитието на така наречения корона-вирус или накратко COVID-19. За много хора и бизнеси, разпространението на вируса влияе негативно върху тях, тяхното развитие и техните успехи.

Институтът за хората и промените има за цел да помага на хората да правят положителни промени в своя живот, да повишават скоростта на своето развитие и своите успехи. Ние предлагаме образователен курс в тази област, www.in-pc.org/liraus-3. Четвъртия модул от курса е фокусиран върху това "Как да преодоляваме отрицателните емоции". В него, освен принципен подход, е описана и - примерна последователност от стъпки за преодоляване на отрицателните емоции, състояща се от 18 стъпки. Голяма част от подготвителните стъпки са въпроси, на които човекът, заел се с преодоляването на своята отрицателна емоция, трябва да отговори, в контекста на своята конкретна ситуация. Първите три стъпки от нея са:

  1. Трябва да си признаеш, че има нещо което те притеснява или плаши, заради което не се чувстваш добре. Има ли поне едно такова нещо? 
  2. Какво те притеснява или плаши? Как се нарича то? Дай му име.
  3. Каква е причината за този проблем? Опиши я с няколко думи.

После има няколко стъпки, с мотивационна и аналитична природа. В 10 стъпка събираме информация за проблема от други хора:

    10. Как другите хора решават подобни проблеми? Напра ви проучване.  приятели, питай специалисти, потърси в интернет.



Тази статия съдържа отговори на горните въпроси, в контекста на настоящата ситуация - световна пандемия с COVID-19. Информацията е представена опростено, за да бъде разбираема за повече хора. Идеята за борбата със заболяването е визуализирана на фиг. 1.

Фиг.1 Трябва да се борим с COVID-19.
  


Проблемът

Сега, 16.03.2020 г., тази болест е обявена за световна пандемия. Непрекъснато се обявяват данни за нови заразени и нови починали, в много държави. Държавите предприемат нечувани мерки за ограничаване на разпространението на заразата. Дейността на организациите, където се събират много хора е забранена за някакъв срок. В големите магазини рафтовете се изпразват, а хората с препълнени колички трябва да стоят на метър и половина разстояние, за да се намали вероятността за предаване на заразата.  

     Въпроси и отговори 
На въпрос № 1, "Има ли нещо, което да ме притеснява или плаши?", моят отговор е 
"ДА, има. Описаната по-горе ситуация е необичайна и притеснителна".

На въпросите от 2 стъпка, "Какво ме притеснява или плаши? Как се нарича то? ", моят отговор е: "Казват, че вирусът COVID-19 е опасен и силно-заразен; Правителствата в много държави предприемат отчаяни мерки за ограничаване на разпространението и смъртността. Много хора се презапасяват с храна и други стоки, вероятно от страх, че магазините ще бъдат затворени или празни. Има много временно затворени бизнеси. Показателите на борсите се сриват. Има изказвания от видни икономисти, че през 2020 г., вече има световна икономическа криза. Ситуацията е много динамична и непредвидима.
Това, което ме притеснява е световна икономическа и хуманитарна криза"

За 3 стъпка, "Каква е причината за този проблем?", вече става ясно, че причината е болестта COVID-19, която причинява смъртни случаи на предимно възрастни граждани и се разпространява изключително бързо. 

Вече е ясно, че тази причина поражда сериозни негативни последствия за хората, търговските организации, държавните институции,  правителствата, локалната икономика и световната икономика.  

Ние можем да бездействаме и да се оставим на течението. Или можем да правим разни предположения за развитието на събитията и да предприемаме отчаяни действия, заради обосновани или необосновани страхове. 

Аз мисля, че е добре да предприемаме обосновани действия. Те се основават на собствени изводи или на препоръките от авторитетни хора, специалисти в своята област. 

Част от информацията, която проучих, (10 стъпка от ...) е описана в следващата секция. Това са извадки от публикувана онлайн статия "Клинично лечение и рискови фактори за смъртност на възрастни стационарни пациенти с COVID-19 в Ухан, Китай: ретроспективно групово проучване" на екип от китайски лекари Fei Zhou, Ting Yu, Ronghui Du и други, [1], които са представени в силно съкратен вид и в превод на български език.

Информация за COVID-19

В това ретроспективно групово проучване са включени всички болни на възраст над 18 години с лабораторно потвърден COVID-19 от болница Джининтан и белодробна болница Ухан (Ухан, Китай), които са изписани или починали до 31 януари 2020 г. Проучването включва 191 пациенти от които 137 са изписани, а 54 са починали в болница. 
През декември 2019 г., град Ухан, столицата на провинция Хубей, в Китай, стана център на огнище на неизвестна досега пневмония. До 7 януари 2020 г. китайските учени изолираха нов корона-вирус, причиняващ Остър Респираторен Синдром (ОРС) - болест, която по-късно стана известна като коронавирусна болест-2019 (COVID-19).
    Резултати от проучването
Средната възраст на тези 191 пациенти е била 56 години, като половината от тях са между 46 и 67 годишни. Почти половината пациенти са имали съпътстващи заболявания: хипертония, диабет, коронарна болест на сърцето. Най-честите симптоми при прием в болница са били температура, кашлица, отделяне на храчки и умора. Основните лабораторни маркери са проследени от началото на заболяването. Табл. 1 съдържа извадка от избрани показатели, измерени при приемането в болница. 

Таблица 1. Показатели на пациентите при приемане в болница
{извадка; числата показват % или
q2 (q1-q3) - средна стойност (интервал за 50% от стойностите), 25% са под q1 и 25% са над q3}

Средното време от началото на заболяването (т.е. преди прием в болница) до изписване или смърт е 22 дни (в половината от случаите времето е между 18 и 25 дни), като средното време до настъпване смъртта е 18.5 дни (50% от починалите са лекувани 15 до 22 дни). Средното време от началото на заболяването до затруднено дишане (dyspnea) е сходно при оцелели и не-оцелели: 7 дни средно, след начало на заболяването (4 до 9) дни за 50% от излекуваните. Средната продължителност на диспнеята е 13 дни (9–16). Сепсисът е най-често наблюдаваното усложнение, последвано от дихателна недостатъчност, ARDS, сърдечна недостатъчност и септичен шок. Според статистическия анализ вероятността от смърт в болницата е по-висока при пациенти с диабет или коронарна болест на сърцето. На 32 пациенти е направена инвазивна механична вентилация, от които 31 (97%) са починали. Средното време от началото на заболяването до инвазивната механична вентилация е 14.5 дни (12 –19 дни за половината).

За оцелелите, средната продължителност на регистриране на вируса е била 20 дни (17 –24 дни за половината) от началото на заболяването. Сред излекуваните пациенти, вирусът е регистриран в продължение на 8 дни (най-бързо лечение) до 37 дни. Сред 29 пациенти, които са приемали lopinavir/ritonavir и са били изписани, средното време от началото на заболяването до започване на антивирусно лечение е 14 дни (10 до 17 дни за половината).

Количеството на лимфоцитите е значително по-висок при оцелелите отколкото при не-оцелелите; При излекуваните, броят на лимфоцитите е най-нисък на 7-ия ден след започване на заболяването и се подобрява по време на хоспитализацията.

За излекуваните пациенти развитието във времето на показателите температура, кашлица и затруднено дишане, е показано на фиг. 2.
Фиг. 2 Развитие във времето на 3 показателя за излекувани пациенти.
  

Заключение

Статията [1] на китайските лекари беше проучена с цел извличане на информация за заболяването COVID-19, която да е важна от гледна точка на възможностите за предпазване от заболяването, неговото навременно диагностициране и лечение. Избраната информация е описана по-горе. От нея са направени следните

    Изводи

  1. Заболяването е много опасно предимно за възрастни хора, имащи други заболявания.
  2. Седемдесет и два процента от пациентите са излекувани.
  3. Основните симптоми за начало на заболяването са продължителна температура и продължителна кашлица
  4. Третият важен симптом е затруднено дишане (поради развитието на инфекцията в трахеята и белите дробове).  
  5. Затрудненото дишане започва от 4 до 9 дни след началните симптоми (за 50% от случаите). 
  6. Установяването на затруднено дишане, заедно с продължителна температура и кашлица, е сериозно основание за да се търси незабавна специализирана медицинска помощ.      
  7. Всички оздравели са имали (при приемане в болница) високи нива на лимфоцити (0.8 - 1.5 x10^9 бр/литър, за половината) а всички починали са имали по-ниски нива на лимфоцити (0.5 - 0.8  x10^9 бр/литър, за половината). 
  8. Извод № 7 показва изключителната важност на силата на имунната система на човека за неговата способност да преживее заболяването.
    Препоръки
  • Вече е известно, че това заболяване е изключително заразно, пренася се много лесно по въздушно капков път, т.е. чрез кихане, кашляне и попадане на (микроскопични количества от) такива секрети по ръцете или край лицето на други хора. 
  • Имунитетът има съществена роля за прекарване на заболяването. 
  • Пазете себе си. 
  • Ако имате "грипоподобни признаци", т.е. постоянна температура и редовна кашлица, те може да са предизвикани от други заболявания, но може да са следствие от развитието на корона-вируси. Ако имате такива признаци, пазете другите хора. (консултирайте се с лекар и се лекувайте, контактувайте възможно най-малко с други хора). 
  • Основният път на инфекцията е: уста-гърло-трахея, бели дробове.
  • Хора със здрава имунна система могат да преживеят заболяването с помощта на обичайни средства за подсилване на имунитета и консултация с личния си лекар по телефона. По време на заболяването те са потенциални разпространители.
  • Ако имате грипоподобни признаци, пазете другите хора.
  • Установяването на затруднено дишане, от 3 до 10 дни след началото на температура и кашлица е сериозно основание за търсене на болнична лекарска помощ.


Източник

1. Fei Zhou*, Ting Yu*, Ronghui Du* et al. Clinical course and risk factors for mortality of adult inpatients with COVID-19 in Wuhan, China: a retrospective cohort study. Thelancet.com. Published online - March 9, 2020 https://doi.org/10.1016/S0140-6736(20)30566-3  (corrected on March 12, 2020)


Полезни връзки

www.facebook.com/rum.krastev11 - Фейсбук страница на автора
www.инхоп.бг - Страница на Институт за хората и промените
liraus.com - Страница на дигитален курс за личностно развитие и успех

понеделник, 20 януари 2020 г.

Какво ново през 2020?

Увод

Този блог беше започнат през 2017 година с цел тук да се публикуват статии отнасящи се до промените в света около нас, както и в живота на хората.

Правих го, защото искам моите знания и проекти в тази област да получат по-широка подкрепа и защото вярвам, че практическото изпълнение на тези проекти ще допринесе за развитието на човечеството.

Може да се види, че за 2017 г. има 36 публикации, за 2018 те са 12, а за 2019 - само 2.

Намаляващия брой не означава, че моите интереси в тази област са се променили, нито означа, че съм работил по-малко. Или съм създал по-малко.

В действителност, писането на публикации по една тема е крайно недостатъчно за реализиране на целите на пишещия. Тези цели изискват изпълнение на други задачи. Просто моята работа беше пренасочена към друг вид задачи и резултати.

Сега няма да се спирам подробно на правеното през последните три години.

Ще обърна малко внимание само на крайния резултат, към края на 2019 г., както и на намеренията за моята публична дейност през 2020 година.

Намерения (План) за 2020 година

В този блог вероятно няма да има повече публикации, или ако има, те ще са малко.

Важно е това, което правим, да бъде достатъчно фокусирано към един краен резултат. През 2020 година, моето внимание е насочено към усъвършенстване (преработка) и по-смело предлагане на съдържанието на Курса за личностно развитие, по следните начини:

Нищо не е по-важно, от следващата ти стъпка! Каква е тя?