събота, 2 септември 2017 г.

25. Докато стигнем до края

"Ако е за Българско, то времето е в нас а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме".
Из писмо на Васил Левски до Панайот Хитов, [1]


Казано на по-съвременен език - "светът ни променя и ние него променяме". Ние го променяме, като правим разни неща. Те се случват в него, в околния свят. Възможностите са безкрайно много. Не правим всичко, не правим много, правим само онези действия, които някаква вътрешна сила ни кара да ги извършим. Тази вътрешна сила, всъщност, е съвкупност от множество такива. Множество вътрешни подбуди, които понякога мируват, но понякога ни казват:
- Пий, жаден си;
- Яж, гладен си;
- Изкъпи се, мръсен си;
- Спи, уморен си;
- Чисти, мръсно е;
- Купи го, трябва ти;
- Направи го, това ти трябва;
- Почивай, уморен си;
- Радвай се, сега е момента;
- Направи го, обещал си;
- Ходи на работа, нужни са пари;
- Прегърни я/го, обичаш я/го;
- Виж какво интересно има във Фейса;
- ... ... ...
- Напиши го, блога излиза в събота, 11 ч. БГ време ....

****

Възможностите са много и причините, заради които ги виждаме, като необходими, също са много.
Човешките действия понякога са хаотични, а много случаи те следват някакъв ред. Ето няколко думи, чието значение е свързано със значението на думата ред:
- План;
- Сценарии;
- Програма;
- Рецепта;
- Списък;
- Правилник;
- Правило;
- Дисциплина;
- Навик.

Каквото и да правим, 
обикновено го правим с малко или много прекъсвания (заради какво ли не), 
но важно е ДА СЕ ВРЪЩАМЕ и да продължаваме, докато стигнем до края
До такъв момент, в който с най-чиста съвест и удовлетворение чувстваме: 
"Готово, приключих, направих го, доволен съм". 

Ако не си доволен, значи не си стигнал до края!


Референция
[1] https://bg.wikipedia.org/wiki/Времето е в нас и ние сме във времето


Цитиране на тази статия

Кръстев, Р.К. Докато стигнем до края. Светът се променя непрекъснато, ние също. 25, 2 IX 2017 (http://wechange-bg.blogspot.bg/2017/09/25.html).

Няма коментари:

Публикуване на коментар