11. Самоконтрол

Вие се интересувате от самоконтрол. Чудесно! Който се интересува - той ще разбере. Който опитва нещо, той ще се научи да го прави. А който не се интересува от нещо - то никога няма да зависи от него.

Самоконтрол  е интересна дума. Съдържа в себе си две понятия, "сам" и "контрол". Думата е съществително и означава, че един човек се старае да контролира собствените си чувства и поведение. 

Сигурно има хора, което биха казали, че да контролираш собствените си чувства и поведение е противоестествено, фалшиво или лицемерно. Вероятно има доза истина в такива предположения. Всеки човек има нужда понякога да се остави спокойно на течението, да не мисли за планове, действия, вземане на решения или изпълнение на неприятни задачи. Да си направи една истинска почивка. Всичко обаче е временно. Колкото и да си ял, пак ще огладнееш, колкото и да си пил, пак ще ожаднееш, колкото и кеф да ти е било, ще дойде време, когато ти е тъпо. Дошъл е момент когато усещаш, че нещо не е наред, че нещо ти се иска да направиш, и тогава вече разбираш, че е крайно време "да се вземеш в ръце", т.е. да поемеш съзнателно контрола над себе си и да направиш нещо. 😝

Преди около две седмици написах в групата на Фейсбук Съвет по промени, че смятам в този блог да направя няколко публикации по следните теми: чувства, общуване, желания и цели, въпроси и отговори, контрол на работата, бизнес и търговия, постоянство, планиране и екипи от хора. Предишните две статии имат други заглавия, но засягат бегло част от тези теми: чувства, желания, цели, планиране. Състоянието на личен контрол очевидно зависи от такива действия като осъзнаване на чувствата в момента, изясняване на желанията, формулиране на цели, планиране на задачи за изпълнение. Но, има и други особености, които са разгледани по-долу.

-----------------------------------------------------------------------------
* Този текст е изтрит на 15.09.2017 г.
** Идеите, които са били описни тук, към 31.7.2018 са включени като част от съдържанието на курс от учебни презентации, видеа и тестове, със заглавие "Как да живеем добре?"
-----------------------------------------------------------------------------

Какво общо има идеята за самоконтрол с разглежданата фигура 1? Общото е, че тази схема е разработена точно с целта, на нея да бъдат показани точно тези особености, които са важни и необходими за осъществяването на самоконтрол. Контролирането на някакъв обект означава точно това: Възприемане на информация за състоянието на обекта; Интерпретация на информацията;  Изработване на управляващ сигнал; Обратно въздействие.     

Хората са живи същества. Първата сигнална система се грижи основно за живота в човешкото тяло. То се нуждае от храна, вода, въздух, подходяща температура, от сигурност и др. Втората сигнална система се грижи за управление на тялото в околната среда, за да бъдат осигурени нуждите на тялото.

Внимание, внимание! Човек може да фокусира вниманието си върху важни за него въпроси. Способноста за фокусиране на вниманието, т.е. за съсредоточаване върху важни въпроси е от съществено значение за ефективността на самоконтрола. Ето няколко въпроса, чрез които човек може да насочва вниманието си към едно или друго място от схемата:

• Какво става тук?
• Този какво казва?
• Той, какво наистина иска?
• Какво става с мен?
• Как се чувствам?
• От какво имам нужда?
• Как да го направя *?
• Какво избирам да направя?
• Какъв е плана за действие?
• Какво правя?
• Как изглеждам?
• Какво говоря?

Задайте си горните въпроси един по един. Опитайте да си представите съответното място от схемата, което е осветено от въпроса. Има ли там други интересни елементи, освен означените?

Трябва да отделяме внимание както на себе си, така и на околната среда и на другите хора в нея. Доброто съотношение винаги е някъде по средата!

Човешкият ум понякога е много мързелив. Сигурен съм, че когато човек изпадне в депресия и нищо не му се прави, той може да излезе от това състояние като 1: пожелае да го направи и 2: той си задава горните въпроси, или други подобни, и намерените отговори може отново да го събудят и вкарат в релсите на обичайния самоконтрол.

Човешкият ум може "да щрака" много бързо и това се случва тогава, когато ти чувстваш нуждата от - БЪРЗИ ДЕЙСТВИЯ. Така е, когато адреналинът е в подходяща доза. Осъзнаваш, че трябва да направиш нещо, но не си сигурна/сигурен какво точно. Няма проблем. Спомни си схемата. Разгледай я и само след миг, вече ще знаеш къде е слабото място. Къде има липсващи отговори? Намери ги! Просто насочи вниманието си към слабите места и те ще заработят по-добре!    

Дали това работи в действителността 

ще разбере само този, който има смелостта 

да го разбере и изпробва достатъчно!

Референции

[1] Кръстев, Р.К. Технология на промените. Светът се променя непрекъснато, ние също. 10, 20 V 2017 (http://wechange-bg.blogspot.com/2017/05/10.html).

Цитиране на тази статия

Кръстев, Р.К. Самоконтрол. Светът се променя непрекъснато, ние също. 11, 27 V 2017 (http://wechange-bg.blogspot.com/2017/05/11.html).

      

10. Технология на промените

Как виждате разликата между основните значения на думите "технология" и "теория"? Според речника, теорията е "Система от идеи в един клон на знанието, които обобщават практическия опит, натрупан от човека в процеса на опознаване..." [1], а технологията е "Система от последователни процеси, чрез които от суровия материал се получава готов продукт" [2].  

Не е случайно, че в заглавието е предпочетена думата "технология". Аз предпочитам тази дума защото за мен не е важно да ви покажа какво знам за промените. Не е важно дори - дали ще го научите и разберете. Важно е обаче, да ви покажа тази последователност от процеси, които, когато ги усвоите и правите, тогава вие ще правите желаните от вас промени.    

В предната статия на блога [3] са разгледани следните основни понятия: свят, промяна, непрекъснато, хора, обект, опростен модел, елементи, характеристики, стойности, количество, измерителни единици, измерване, време, зависимости, променливи, вектори. Споменатите понятия са вплетени в една схема, която обяснява последователност от процеси, които протичат в близост до човека и вътре в него, или дори вътре в неговия ум, но всички те правят "готовия продукт", т.е. желана и контролирана от този човек промяна на близкия до него свят. Този опростен модел на системата от един човек и близкия до него свят е показан на фигура 1.

------------------------------------------
* Този текст е изтрит на 15.09.2017.
** Статии с подобно, но подобрено съдържание
са публикувани в раздел "Публикации на ИНХОП" на сайта www.инхоп.бг
*** По-късно, сайтът е обновен и посоченият раздел е премахнат, но преработените материали са обединени в курс на обучение, чието последно заглавие е "Как да живеем добе?"
---------------------------------------------------------------------------------------------------

Референции

[1] Речник на думите в българския език/теория (http://rechnik.info/терия)
[2] Речник на думите в българския език/технология (http://rechnik.info/технология)
[3] Кръстев, Р.К. Основни понятия в Технологията на промените. Светът се променя непрекъснато, ние също. 9, 13 V 2017 (http://wechange-bg.blogspot.com/2017/05/9.html).

Цитиране на тази статия
Кръстев, Р.К. Технология на промените. Светът се променя непрекъснато, ние също. 10, 20 V 2017 (http://wechange-bg.blogspot.com/2017/05/10.html).

9. Основни понятия в Технологията на промените

Страницата Промени и хора има лого, което визуално съвпада с корицата на групата Съвет по промени и това не е случайно, {1}. Неговото значение ще стане ясно след разбиране на следващата статия в блога. В една предишна публикация, Реформи и промени, са включени малко теоретични обяснения за моделирането на такива процеси. В следващата статия, Технология на промените, тази теория ще бъде описана по-пълно. Основните понятия в нея са дадени по-долу.

Основни понятия

Заглавието на този блог е "Светът се променя непрекъснато, ние също". То осветява тази област от познанието, в която искам да се разпростират неговите статии. Какво стои в центъра на тази област? Нека го разтълкуваме, дума по дума:

Свят - това е общото, което съдържа всички неща;
Светът се променя - това означава, че тези неща променят своето състояние, т.е. преминават от едно състояние в друго;
непрекъснато - думата намеква, че те се променят многократно.  
ние също - означава, че ние, хората, сме част от света и освен това, ние също се променяме непрекъснато.

Ние можем да изучаваме и да разбираме света около нас, себе си и другите хора. Наученото за един реален обект от света представлява опростен модел на този обект. Ние използваме различни стандартизирани начини за създаване и споделяне на опростени модели: текстове, схеми, математически формули и др. Тези модели са опростени, защото отразяват само част от особеностите на разглеждания обект. Тази част, която считаме за важна. Ние комбинираме различни модели, за да се получи достатъчно пълно описание на обекта. Например: Човекът има тяло. Тялото се състои от глава, туловище, две ръце и два крака. На главата има очи, уши и уста, а в нея има мозък. С очите виждаме, с ушите слушаме, с устата говорим, а мозъкът получава, разбира и запомня част от възприетата информация...

Моделите са опростени, но всеки от тях е сложен, т.е. той се състои от някакви елементи, които са подредени и свързани по някакъв начин. Разглежданите обекти, както и техните елементи имат някаква съвкупност от характеристики, като всяка характеристика има име и стойност. Например: Моята химикалка е пластмасова, сребриста и пише синьо. В този опростен модел, разглежданият обект е химикалка, като за него са описани 3 характристики (материал на корпуса; цвят на повърхността и цвят на мастилото) и за тези 3 характеристики са посочени 3 конкретни стойности (пластмаса, сребрист цвят, син цвят).       

Има такива характеристики, които отразяват количеството на някакъв брой еднакви или подобни елементи. Например: 25 ябълки, 100 човека, 5 километра, 8 часа, 3 килограма. За да се разбират по-добре хората от различните крайща на света, те са въвели стандартизирани стойности за 7 основни измерителни единици. Те са:

• Келвин, K - за температура
• Секунда, s - за време
• Метър, m - за разстояние
• Килограм, kg - за маса
• Кандела, cd - за интензитет на светлината
• Мол, mol - за количество вещество
• Ампер, A - за големина на електрически ток 

Използват се множество производни измерителни единици, т.е. такива, които са дефинирани чрез основните. Примери:

• Нютон, N = kg.m/s^2 - за сила
• Джаул, J = N.m - за енергия
• Ват, W = J/s - за мощност

Хората получават по-точна информация за размера на характеристиките на околнте обекти, като ги измерват с подходящи инструменти. Конкретната големина се определя според това, колко пъти стандартната измерителна единица се побира в измерваната характеристика. Например, ако метърът се побира 25 пъти последователно по стената на един блок, то тази стена е дълга 25 метра. 

В природата има периодични, т.е. повтаряши се по един и същи начин процеси. Например, Земята се завърта около оста си за 24 часа. Земята обикаля около слънцето за 1 година. Една секунда е 86400 пъти по-кратка от 1 денонощие. Механичните часовници броят колебанията на механично махало, а електронните - броят колебанията на електрическа верига. Изобщо, времето се мери чрез броене на повторенията на някакъв повтарящ се процес, между два момента във времето.

Между характеристиките на обектите съществуват някакви зависимости. Част от тези зависимости носят названието "закон" и името на този човек, който пръв е описал този закон. Като "Закон на Ом", "Закон на Нютон". 

Математиката е наука, която се занимава с тълкуването на зависимости между характеристиките. За целта, характеристиките се обозначават по съкратен начин и се наричат - променливи. Математическия запис на разглежданите зависимости се означава с такива думи като уравнение, формула или функция. 

Променливите обикновено са скаларни, т.е. съдържат една компонента. Например: t - време, v - скорост, s = изминато разстояние. Във физиката и техниката се разглеждат двумерни и тримерни пространства. За представяне на позицията на точка от пространството, или на разстоянието между две точки се използва подредена двойка или тройка от числа, която се нарича вектор. Например, точката Х може да бъде зададена чрез трите си координати, x₁, x₂, x₃ или чрез разстоянието r от центъра на координатната система до точката и с два ъгъла, φ, θ. 

X = [x₁, x₂, x₃]

X = [r, φ, θ]

При разработката на специалната теория на относителността, Алеберт Айнщайн използва четиримерни координати, като четвъртата координата е времето, и е прието да се поставя на първо място във вектора:

X = [t, x₁, x₂, x₃]

Използвани променливи в Технологията на промените

Когато разглеждаме промените на всякакви обекти от реалния сват, включително - промени в обществото, в отделните хора или в самите нас, ние тълкуваме информация с произволна сложност. Тоест, тя може да съдържа няколко еднакви или подобни или различни елементи. Такава информация може да бъде представяна чрез вектори, или списъци от характеристики, с произволен размер:

X = [t, x₁, x₂, ... xₘ]

Y = [t, y₁, y₂, ... yₙ]

Където t е времето, x₁, x₂, ... xₘ са стойностите на m броя характеристики на вектора X към този момент t, а вектора Y има n броя характеристики към разглеждания момент. Разглежданите характеристики могат да бъдат скаларни или векторни.  

Двата вектора X, Y лежат в реалността, т.е. част от техните харастеристики може да са еднакви, но, в рамките на Технологията на помените, те имат следните значения:

• Y представлява характеристиките на онова което ни интересува, което е важно за нас, което искаме да направим, които искаме да променим.
• X представлява характеристиките на всички онези причини, които пораждат Y.

Например, днес съм в София, а искам в понеделник да съм във Виена, то това желание и един от начините за неговото осъществяване, можем да запишем така:

Y = [Понеделник, 13:00, Виена]

X = [Понеделник, 9:30, самолет, цена]

Разбира се, моделът е опростен, защото не отразява всички подробности на Х. Този вектор отразява само най-важните фактори.

Между характеристиките на двата вектора съществуват някакви зависимости, които се изразяват с уравнения между две или няколко променливи. Тези уравнения разбира се трябва да отразяват физическата същност на действителността и с тяхна помощ се правят изчисления за определяне на стойностите на едни характеристики, според стойностите на други. Тези уравнения са p на брой и също могат да бъдат записани като система от уравнения:

  

F(X,Y) = 

[f₁, 

... 

fₚ]

Забележка

Имената и адресите на посочените Фейсбук група и страница са променени и сега те са "Съвет по промени" и "Институт за хората и промените" 

Цитиране на тази статия
Кръстев, Р.К. Основни понятия в Технологията на промените. Светът се променя непрекъснато, ние също. 9, 13 V 2017 (http://wechange-bg.blogspot.com/2017/05/9.html).

Абонамент
Абонирайте се за седмично резюме на блога по и-мейл.

8. Денят на работниците

Тази седмица започна с 1 Май, като този ден е официален празник в България, известен като ден на труда и на международната работническа солидарност [1]. Какво празнуваме? 

Труд

Според речника на думите в българския език [2], тази дума има 5 значения:

1. Само ед. ч. Целесъобразна човешка дейност, свързана със създаване на материални и духовни ценности.
2. Само ед. ч. Работа, занятие, занимание.
3. Само ед. ч. Усилие, напрежение. 
4. Само ед. ч. Резултатът от работа и полученото за нея.
5. Научна работа; книга, публикация.

Защо тази дума има толкова значения и кое от тях се почита най-вече на този ден? Всъщност, думите са опростени модели на разни неща и доста често, едно и също нещо може да се опише с няколко думи, т.е. тези думи са синоними, те имат еднакъв или близък смисъл. Аз разбирам думите "дейност" и "работа" като синоними, т.е. първите две тълкувания обясняват едно и също нещо, но с различни думи. Освен това, резултатът от научната работа също е резултат от работа и така, 4 и 5 описание също се дублират.

В крайна сметка, думата труд обикновено означава процесът на извършване на работа (аз се трудя), често означава резултата от извършената работа (това е моят труд), понякога подчертава, че работата се върши с усилие (напредваме с труд; това е трудно). 

Международна работническа солидарност

Аз си нямам идея какво означава "международна работническа солидарност" и защо да я празнувам. За 1 Май в руската страница на Уикипедия пише: Праздник весны и труда (празник на пролетта и на труда); День международной солидарности трудящихся (ден на солидарност между трудещите се от различни народи). Интересното е, че в Уикипедия на английски [3], този празник е наричан International worker's day (Международен ден на работниците) или Labour day (Ден на труда; ден на работната ръка). 

Още по интересно е това, че в английския текст, където са дадени специфични особености за този празник в различни държави, думата "solidarity" съществува само като част от името на този празник в България, а от няколко години - и в Турция. Какво ли означава? Според речника, solidarity означава "unity or agreement of feeling or action, especially among individuals with a common interest" т.е. солидарността е "единство или съгласие за чувство или действие, най-вече между хора с общи интереси", или български думи, синоними на солидарност са: единство, съгласие, единомислие. 

Идеята за единство между работниците е трудно съвместима с идеята за конкуренция между техните работодатели но, ако този празник трябва да се прекръсти то аз (нали съм  - Кръстев), бих го нарекъл 

Ден на съгласие между работниците от всички народи  

С какво са съгласни работниците, това вече е друг въпрос.

Работници и труд

Като имаме предвид, че има пазар на труда и дори има - министерство на труда и социалната политика, трябва да признаем, че думата труд може да означава:

      6. Работници; трудещи се - хора, които са съгласни да бъдат наети на работа, за част от тяхното време (8 часа на ден или друго), срещу договорено заплащане. 

Всъщност, работниците имат най-различни специалности и способности и те са работната сила на една държава. Съотношението между броя на хората без работа и общия брой на наличните работници (без учащи и пенсионери), умножено по 100, дава процента на безработица. 

Договарянето на някаква работа за вършене срещу заплащане обикновено става между двама души, но тези, които предлагат работа - обикновено са някакви организации от хора. Има най-различни видове организации: търговски, общински, различни държавни структури, политически организации и др., но всички те:

• имат някакъв предмет на дейност;
• при изпълнението на характерните за тази дейност работи се получават някакви резултати
• Тези "резултати" може да са стоки или услуги и организацията обикновено ги продава, за да получава приходи, част от които отиват за изплащане на заплати, а друга част от тях са данъци, т.е. отиват в бюджета на държавата.    
• Има и такива дейности, чиито резултат е услуга в полза на държавата (войници, полицаи, депутати, учители и др.), но тези услуги не се продават на хората поединично, а съответната държавна структура получава субсидия, т.е. част от държавния бюджет, с която плаща на своите служители.

Заплащането обикновено се договаря за определено време (за месец, за година) или за единица от изработеното или като процент от цената на изработеното. Това е, когато човек отдава една част от своето собствено време на своя работодател, за да се труди за него, т.е. да върши някаква работа, каквато е необходима на работодателя.

Собственици и работодатели

В днешна България, както и в повечето държави, на хората е разрешено да имат частна инициатива, тоест, да организират собствени търговски структури и така - да бъдат работодатели. Частните търговски фирми не се създават с щракване на пръсти. Нужни са желание, средства, много интелектуален труд и поемане на риск за провал. Те винаги стартират като малки фирми, но дори и да са малки, винаги е нужна някаква първоначална инвестиция, т.е. нужен е - начален капитал. С тези пари се купува или наема всичко необходимо, за да започне фирмата да функционира. Тези структури, разбира се, създават някакви продукти и/или услуги, продават ги и получените приходи се изразходват за материали, за заплати на работниците, за сгради, за машини, и други ресурси и някаква част от тях са данъци към държавата. 

Много е интересно това, че от получените за една година приходи, като се извадят всички разходи и платените на държавата данъци, остава една парична сума, която се нарича - нетна печалба.  Обикновено една част от нетната печалба отива за реинвестиция, т.е. за нарастване на капитала на фирмата, а останалата част - отива в банковите сметки на собствениците. Измежду най-важните компоненти на устава на една фирма, т.е. на основния документ описващ правилата за нейното функциониране, са описание на начина на набиране на началния капитал от собствениците (инвеститорите) и описание на начина на разпределение на останалата за изплащане (към инвеститорите) печалба. Разпределението обикновено е според  процентния дял на собствениците в първоначалния капитал, но не винаги. 

В крайна сметка, интересното тук е това, че хората които поемат риска да "работят" като собственици на фирма имат шанса да станат много богати и същевременно да създават работа за много хора, но този шанс върви заедно с риска - бизнесът да се провали и всички вложени средства да бъдат загубени. Ето защо, собствениците на фирми са много силно мотивирани - да направят всичко което могат, за да не се провалят. А дори и да се провалят, дори и това да се случи няколко пъти, има два вида предприемачи: Тези които се провалят и се отказват - за тях никой не знае. А тези, които се поучават от грешките си стартират отново - понякога те стават милиардери и най-големите работодатели.  

Референции
[1] Уикипедия/Ден на труда... (https://bg.wikipedia.org/wiki/Ден на труда...)

[2] Речник на думите в българския език/труд (http://rechnik.info/труд)

[3] Wikipedia/International Worker's Day (https://en.wikipedia.org/wiki/International_Worker's_Day)

Цитиране на тази статия
Кръстев, Р.К. Денят на работниците. Светът се променя непрекъснато, ние също. 8, 6 V 2017 (http://wechange-bg.blogspot.com/2017/05/8.html).