Увод
От няколко месеца човечеството е подложено на неочаквано изпитание - разпространението на вирус, известен като COVID-19.Тази статия няма за цел да прави цялостен анализ на ситуацията, нито да сравнява мерките, вземани в България с действията на Другите държави.
Целта е да се потърсят отговори на въпросите "Как се развива кризата в България?" и "Какво да правим по-нататък?".
Тези въпроси биха имали по-обективни отговори при разглеждане на няколко важни показателя, като
- брой на заразените с COVID-19,
- брой на смъртните случаи, дължащи се на COVID-19,
- тяхното разпределение по възрасти и професии,
- влияние на мерките върху икономиката (продажби, платени данъци, разходи за мерки),
- влияние върху трудовата заетост,
- влияние на мерките върху психиката и поведението на населението,
- и др.
Ние трябва да бъдем реалисти. Да се съобразяваме както с реалността, така и със своите желания и възможности.
По-долу, отговорът на въпроса за развитието на кризата в България се търси само от гледна точка на изменението във времето на броя на установените нови случаи на заразени с вируса COVID-19, защото този информация е публично достъпна.
Разпространение на COVID-19 в България. Данни и обсъждане
Всяка сутрин Националния щаб за борба с коронавируса съобщава данни по телевизията за установените нови случаи на заразени с COVID-19, както и други данни, характеризиращи кризата. Броят на всекидневно съобщаваните нови случаи за последните 4 седмици е показан на фиг.1.
Фиг.1 |
Колебанията са нещо обичайно. За да видим по-добре как се изменя ситуацията, може да се направи усредняване. След усредняване на три стойности е получена графиката на фиг. 2. Например, средния брой за ден № 4 е средноаритметичната стойност от данните за 3, 4 и 5 ден.
Фиг.2 |
От фиг. 2 се вижда, че при 1, 3 и 4 седмица има ясно изразен максимум в средата на седмицата, и минимуми между седмиците. Това показва, че изводи за развитието на кризата е обосновано да се правят въз основа на данни за 1 седмица.
Броят на установените заразени с COVID-19 за последните 4 седмици е показан на фиг. 3. Вижда се, че въведените ограничителни мерки са имали ефект и кривата има минимум през втората седмица.
За 3-та седмица увеличението е 78%, а за 4-та седмица, увеличението е 80% спрямо предната.
Фиг. 3 |
От фиг. 2 се вижда, че максимумите се наблюдават в съобщения от четвъртък и съответно се отнасят за сряда. Ако предположим, че повишен брой контакти и заразявания има през първия почивен ден - събота, може да се определи времето до наблюдаваните максимуми:
- 4 дни - от събота до сряда през следващата седмица;
- 11 дни --/-- през по-следващата;
- 18 дни --/-- през по-следващата седмица.
Установения по-горе срок от 11 дни съвпада със "срок от 11 дни от началото на заболяването до приемане в болница", посочен в статията [1].
Там също се казва, че срокът на възникване на затруднено дишане е 4 до 9 дни след началните симптоми. Ако предположим, че този срок съвпада с времето за приемане в болница, това означава, че инкубационния период (когато не се наблюдават температура и кашлица) е около 2 - 7 дни.
Изводи
- Има седмични колебания в данните за броя на установените нови случаи на заразяване. Максимумът е в сряда (съобщения от четвъртък).
- Препоръчително е да се водят статистики, да се правят изводи и да се вземат решения въз основа на данни за седмични периоди.
- От момента на заразяване до момента на официално откриване има срок от около 11 дни.
- Тенденцията от последните две седмици, на нарастване на новите случаи с около 80% седмично вероятно ще се запази за следващите няколко седмици.
- Ако срокът от 11 дни е верен, наблюдавания пик през 4-та седмица (22-28 април) се дължи на срещи по Цветница (12 април) и ако има увеличение на срещите по Великден, това ще се види през тази седмица (от 27 април).
Заключение
Въпреки увеличаването на разпространението на COVID-19 и на пораженията от него, сега не може да се каже кога точно ще дойде пика на болестта. Може да се очаква поредица от вълни на нейното разпространение. През следващите няколко месеца болестта със сигурност ще бъде част от живота на хората. Икономиката не трябва да спира драстично. Както хората, така и властите ще трябва да се настроят за продължителна борба с вируса, както и за разумни условия на живот и работа, при тази криза.
Източници
[1] Fei Zhou*, Ting Yu*, Ronghui Du* et al. Clinical course and risk factors for mortality of adult inpatients with COVID-19 in Wuhan, China: a retrospective cohort study. Thelancet.com. Published online - March 9, 2020 https://doi.org/10.1016/S0140-6736(20)30566-3 (corrected on March 12, 2020)
[1] Fei Zhou*, Ting Yu*, Ronghui Du* et al. Clinical course and risk factors for mortality of adult inpatients with COVID-19 in Wuhan, China: a retrospective cohort study. Thelancet.com. Published online - March 9, 2020 https://doi.org/10.1016/S0140-6736(20)30566-3 (corrected on March 12, 2020)