06 май 2017

8. Денят на работниците

Тази седмица започна с 1 Май, като този ден е официален празник в България, известен като ден на труда и на международната работническа солидарност [1]. Какво празнуваме? 


Труд

Според речника на думите в българския език [2], тази дума има 5 значения:
  1. Само ед. ч. Целесъобразна човешка дейност, свързана със създаване на материални и духовни ценности.
  2. Само ед. ч. Работа, занятие, занимание.
  3. Само ед. ч. Усилие, напрежение. 
  4. Само ед. ч. Резултатът от работа и полученото за нея.
  5. Научна работа; книга, публикация.
Защо тази дума има толкова значения и кое от тях се почита най-вече на този ден? Всъщност, думите са опростени модели на разни неща и доста често, едно и също нещо може да се опише с няколко думи, т.е. тези думи са синоними, те имат еднакъв или близък смисъл. Аз разбирам думите "дейност" и "работа" като синоними, т.е. първите две тълкувания обясняват едно и също нещо, но с различни думи. Освен това, резултатът от научната работа също е резултат от работа и така, 4 и 5 описание също се дублират.

В крайна сметка, думата труд обикновено означава процесът на извършване на работа (аз се трудя), често означава резултата от извършената работа (това е моят труд), понякога подчертава, че работата се върши с усилие (напредваме с трудтова е трудно). 

Международна работническа солидарност


Аз си нямам идея какво означава "международна работническа солидарност" и защо да я празнувам. За 1 Май в руската страница на Уикипедия пишеПраздник весны и труда (празник на пролетта и на труда)День международной солидарности трудящихся (ден на солидарност между трудещите се от различни народи). Интересното е, че в Уикипедия на английски [3], този празник е наричан International worker's day (Международен ден на работниците) или Labour day (Ден на труда; ден на работната ръка)

Още по интересно е това, че в английския текст, където са дадени специфични особености за този празник в различни държави, думата "solidarity" съществува само като част от името на този празник в България, а от няколко години - и в Турция. Какво ли означава? Според речника, solidarity означава "unity or agreement of feeling or action, especially among individuals with a common interest" т.е. солидарността е "единство или съгласие за чувство или действие, най-вече между хора с общи интереси", или български думи, синоними на солидарност са: единство, съгласие, единомислие

Идеята за единство между работниците е трудно съвместима с идеята за конкуренция между техните работодатели но, ако този празник трябва да се прекръсти то аз (нали съм  - Кръстев), бих го нарекъл 

Ден на съгласие между работниците от всички народи  

С какво са съгласни работниците, това вече е друг въпрос.

Работници и труд

Като имаме предвид, че има пазар на труда и дори има - министерство на труда и социалната политика, трябва да признаем, че думата труд може да означава:

      6. Работници; трудещи се - хора, които са съгласни да бъдат наети на работа, за част от тяхното време (8 часа на ден или друго), срещу договорено заплащане. 


Всъщност, работниците имат най-различни специалности и способности и те са работната сила на една държава. Съотношението между броя на хората без работа и общия брой на наличните работници (без учащи и пенсионери), умножено по 100, дава процента на безработица. 

Договарянето на някаква работа за вършене срещу заплащане обикновено става между двама души, но тези, които предлагат работа - обикновено са някакви организации от хора. Има най-различни видове организации: търговски, общински, различни държавни структури, политически организации и др., но всички те:

  • имат някакъв предмет на дейност;
  • при изпълнението на характерните за тази дейност работи се получават някакви резултати
  • Тези "резултати" може да са стоки или услуги и организацията обикновено ги продава, за да получава приходи, част от които отиват за изплащане на заплати, а друга част от тях са данъци, т.е. отиват в бюджета на държавата.    
  • Има и такива дейности, чиито резултат е услуга в полза на държавата (войници, полицаи, депутати, учители и др.), но тези услуги не се продават на хората поединично, а съответната държавна структура получава субсидия, т.е. част от държавния бюджет, с която плаща на своите служители.

Заплащането обикновено се договаря за определено време (за месец, за година) или за единица от изработеното или като процент от цената на изработеното. Това е, когато човек отдава една част от своето собствено време на своя работодател, за да се труди за него, т.е. да върши някаква работа, каквато е необходима на работодателя.

Собственици и работодатели

В днешна България, както и в повечето държави, на хората е разрешено да имат частна инициатива, тоест, да организират собствени търговски структури и така - да бъдат работодатели. Частните търговски фирми не се създават с щракване на пръсти. Нужни са желание, средства, много интелектуален труд и поемане на риск за провал. Те винаги стартират като малки фирми, но дори и да са малки, винаги е нужна някаква първоначална инвестиция, т.е. нужен е - начален капитал. С тези пари се купува или наема всичко необходимо, за да започне фирмата да функционира. Тези структури, разбира се, създават някакви продукти и/или услуги, продават ги и получените приходи се изразходват за материали, за заплати на работниците, за сгради, за машини, и други ресурси и някаква част от тях са данъци към държавата. 

Много е интересно това, че от получените за една година приходи, като се извадят всички разходи и платените на държавата данъци, остава една парична сума, която се нарича - нетна печалба.  Обикновено една част от нетната печалба отива за реинвестиция, т.е. за нарастване на капитала на фирмата, а останалата част - отива в банковите сметки на собствениците. Измежду най-важните компоненти на устава на една фирма, т.е. на основния документ описващ правилата за нейното функциониране, са описание на начина на набиране на началния капитал от собствениците (инвеститорите) и описание на начина на разпределение на останалата за изплащане (към инвеститорите) печалба. Разпределението обикновено е според  процентния дял на собствениците в първоначалния капитал, но не винаги. 

В крайна сметка, интересното тук е това, че хората които поемат риска да "работят" като собственици на фирма имат шанса да станат много богати и същевременно да създават работа за много хора, но този шанс върви заедно с риска - бизнесът да се провали и всички вложени средства да бъдат загубени. Ето защо, собствениците на фирми са много силно мотивирани - да направят всичко което могат, за да не се провалят. А дори и да се провалят, дори и това да се случи няколко пъти, има два вида предприемачи: Тези които се провалят и се отказват - за тях никой не знае. А тези, които се поучават от грешките си стартират отново - понякога те стават милиардери и най-големите работодатели.  


Референции
[1] Уикипедия/Ден на труда... (https://bg.wikipedia.org/wiki/Ден на труда...)
[2] Речник на думите в българския език/труд (http://rechnik.info/труд)
[3] Wikipedia/International Worker's Day (https://en.wikipedia.org/wiki/International_Worker's_Day)

Цитиране на тази статия
Кръстев, Р.К. Денят на работниците. Светът се променя непрекъснато, ние също. 8, 6 V 2017 (http://wechange-bg.blogspot.com/2017/05/8.html).