2-3. Денят на щастието - 20 Март

Увод

През 2012 г. общото събрание на ООН одобри предложението, че от 2013 г. датата 20 март ще се почита като ден на щастието. „Преследването на щастието е фундаментална човешка цел”, се казва в резолюцията.

Щастието

Какво е това? "Чувство и състояние на удовлетворение от живота"(1). Близки по смисъл са думите сполука, късмет, успех, благополучие, блаженство, радост. 

Изглежда, че щастието е характеристика на всички живи същества или поне на животните. Все пак, ние сме хора и затова обикновено се интересуваме от собственото си щастие и от щастието на хората които обичаме.

Усмивката на лицето на един човек е най-ясния признак, че той е щастлив.

Причините

Какво ни кара да се чувстваме щастливи и какво ни кара да се усмихваме? Какви са причините? Близките по смисъл думи сочат към идеята, че човек е щастлив тогава когато изпитва радост и добро настроение (блаженство) заради късмета, че е получил някакви блага. 

Следователно, получаването на блага е причина за изпитването на щастие.

Думата "Благо" трябва да се разбира доста общо. Благата могат да бъдат матeриални или нематериални. 

Примери за блага

• храна
• вода
• дрехи
• жилище
• инструменти
• пари

• любов, грижи, обич
• признание
• уважение
• власт
• прошка
• извинение
• услуга 
• (договор за) работа

Нуждите

Хората консумират получаваните блага, т.е. по някакъв начин благата служат за удовлетворяване на техните нужди и потребности. 

Никога не бива да забравяме, че ние сме социални същества, тоест: 

• живеем заедно с други хора, 
• другите хора имат подобни нужди, желания и стремежи;
• част от благата ние ги създаваме или консумираме колективно, т.е. синхронизирано, заедно с други хора.

От думи към действия

Ние може да си говорим за щастие, за блага, за задоволяване на нужди и дори - за начините по които правим тези неща, но всичко това са само думи. И пожелнията за здраве, за щастие, късмет, за любов и т.н. също са само думи.

Реалността обаче, е нещо повече от дума. Тя съществува. И ние, хората, сме част от нея. Ние живеем в настоящия момент и непрекъснато си взаимодействаме с нашето обкръжение. Обкръжението на един човек е всичко това, което има значение за него: мястото където се намира, неговите вещи, пари, хората с които работи, семейството, магазините и т.н.

„Преследването на щастието е фундаментална човешка цел”

Обърнете внимание на думата "преследването"! Всеки човек има право да го търси, да го иска, да се стреми към него и да предприема действия, за да го получава. Щастието не е нещо, което едни хора го имат, а други го нямат. Щастието е временно емоционално състояние на удовлетвореност, което човек изпитва тогава, когато удовлетворява някаква своя нужда.

ПРАВЕТЕ НУЖНОТО И ЩЕ БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ 

(1) Речник на думите в българския език. (http://rechnik.info/щастие) 

2-2.Наблюдение на средата

Човекът е под влияние на обкръжаващата го среда непрекъснато. Съвсем различно е, дали той е сам или с партньор, дали има 100 лв в джоба си или не, дали има или няма телефон в ръката си, дали има или няма връзка с интернет.

Ние се влияем от ситуацията в която се намираме, като това влияние предизвиква емоционално и интелектуално напрежение в нас. Съвсем естествено е, тези напрежения да са причина за ответни реакции. Съответно, хората непрекъснато вършат разни неща - говорят, работят, купуват, пътуват, командват, смеят се …. - и тези действия влияят на обстановката около тях. Променят я. Понякога незначително, понякога - повече.

По-долу са изброени няколко особености, относно възприемането и преценката на средата, в която сме.

Наблюдение на обкръжаващата ни среда

    Възприемане

• Хората имат очи за да виждат какво става наоколо; 
• Те имат уши за да слушат звуците, издавани от близките хора и предмети;
• Те имат носове за да усещат миризми, отделяни от всякакви източници;
• Те имат рецептори за вкуса на храната и напитките;
• Те имат усещане за допир на различни неща до повърхността на тялото;
• Хората имат рецептори за температурната разлика между тялото и околната среда; 
• Хората имат вътрешни рецептори, чрез които нервната система получава информация за състоянието на органите на собственото тяло.

     Емоционална преценка

• Възприеманите сигнали се преценяват от междинния мозък в реално време и пораждат различни реакции; 
• Емоционалните реакции се случват за кратко време, примерно между 0.04 секунди и 4 секунди, след възприемането;
• Емоционалните реакции са команди към вътрешните органи. (Например: променя се пулса, отделят се разни хормони, заради които се чувстваме по един или друг начин);
• Нашето усещане за състоянието на органите в тялото, наричаме - емоционално състояние;
• Първичната преценка на ситуацията води до промени в емоционалното състояние. Емоционалните усещания могат да са приятни или неприятни.
• Ние търсим описание на емоционалното си състояние с въпроси като "Как си?"; "Как се чувстваш?"

    Интелектуална преценка

• Интелектуалната преценка на ситуацията се извършва от крайния мозък (разбира се, заедно с другите части на мозъка) и води до създаване на мнение за ситуацията. 
• Ние съзнателно търсим това мнение с въпрои като "Какво става?"; "Защо?"; "Какви са причините?" 

Заключение

Човекът и обкръжаващата го среда са в непрекъснато взаимодействие. Ако трябва да опишем това взаимодействие с две думи, те са наблюдение (на средата) и  въздействие (върху средата). Процесът на наблюдение има две съставки: възприемане и преценка. Те се случват в реално време, като резултатите от преценката са емоционални усещания и интелектуални мнения за състоянието на човека в обкръжаващата го среда.